гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

“Не мога да те чуя в момента”

“Не мога да те чуя в момента”

Вторник, 16 Юни 2020

Опитвате се да ми помогнете да се чувствам по-добре, но тези “големи” емоции са все още твърде големи за мен.

Да предположим, че сме в ситуация, в която детето е ядосано, защото не му позволяваме да играе на телефона цял час сега, а сме разделили времето му на две половини през деня. В тази ситуация детето изпада в истерия, защото иска своето, вие също започвате да губите контрол над поведението си и обикновено “драмата” завършва с много плач и наказание.

Със сигурност би било хубаво, ако детето спре да плаче и каже: „О, мамо, права си." Но, както вече знаем, е доста трудно да обясняваме каквото и да било на малките деца, когато са изключително растроени, че не получават това, което искат.

Това е така, защото мозъкът на малко дете не може да възприеме думите ни правилно, когато е под влиянието на силни емоции:

Изпадали ли сте в ситуация, в която детето се ядосва, че поливате главата му с вода, за да измиете косата му и започва да крещи и да изхвърля играчки от ваната. В този случай, една част от мозъка на детето, по-точно неговата амигдала, започва да работи на високи обороти. А точно тя е отговорна за вземането на решения и съпричастността.

Всъщност, хормоните на стреса, заливащи тялото на детето, означават, че неговото мозъче не функционира напълно, а е в процес на развитие. В резултат на това то буквално е неспособно - поне за момента - да контролира тялото си или емоциите си и да използва всички онези умения за обмисляне на последици, решаване на проблеми или възприемане на чувствата на другите.

Ако трябва да сме честни, ние като възрастни, изпадаме много често в подобно положение.

Всъщност, когато детето е много ядосано, по-добре е да не задаваме въпроси, да не използваме логика и да не отправяме директни заплахи, защото то няма да ни разбере и ще се почувства сякаш и ние не искаме да чуем неговата гледна точка.

По-добре е да се съсредоточим върху валидирането на емоциите на детето, след това, когато всички са спокойни, можем да му разкажем историята за случилото се и по този начин да изградим тези мозъчни връзки, които отговарят за първичните емоции.

Да се върнем и към примера в началото на текста. Вместо да убеждаваме детето, че разделянето на времето за екранна игра е за негово добро или да се караме с него, може да се опитаме да му онагледим ситуацията със следния пример: „Ти обичаш от онези двойните сандвичи, нали? Виж, това е една филийка хляб, която сега ще направя на сандвич за теб. Ще я разделя на 2 части и между тях ще сложа любимото ти сиренце. Ще ги захлупя една върху друга и пак ще имаш цяла филийка, но ще ти бъде по-лесно и вкусно да я хапваш“.

По този начин детето ще може да си представи ситуацията и да се съгласи с вашето решение.