гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Как въображаемите приятели могат да стимулират развитието на децата

Как въображаемите приятели могат да стимулират развитието на децата

Петък, 07 Август 2020

Психолозите, за първи път се заинтересували от т.нар. въображаеми приятели в началото на 19 век, защото се страхували, че това може да е признак на емоционална нестабилност или психологически проблеми при децата. Но, тъй като, през последните две десетилетия, учените научават все повече за тези невидими другари, става ясно, че те всъщност са точно обратното – знак за положителен напредък в развитието.

 

Въображаемите приятели сред децата, са изненадващо често срещано явление. Повечето хора или познават някой, който е имал въображаемо другарче като дете, или самите те са имали такова. Някои изследвания установяват, че около 65% от децата играят с невидими приятели.

 

Децата, обикновено, започват да измислят въображаеми приятели на възраст между три и пет години. Има информация, че децата по целия свят - от англоезични култури до Кения, Япония и Непал, ги имат. И не само нормално развиващите се деца имат такива, деца със синдром на Даун и с диагноза аутизъм също се радват да играят с измислени от тях самите приятели.

 

Децата си създават въображаеми приятели по много различни причини, като всеки измислен приятел е уникален и специален за своя създател. Все пак, често срещана причина е самотата. Ако измислиш някой макар и въображаем, имаш с кого да си играеш по всяко време. Това е една от причините децата, които са родени първи или са единствени деца (нямат братя и сестри), да са по-склонни да си играят с въображаеми приятели.

 

Друга често срещана причина за създаване на въображаем приятел е това, че имаш някой виновен за лошото поведение или белите. Въображаемите приятели често са и причината за счупените прозорци или разхвърляните стаи, според техните създатели -децата.

 

Предимства на въображаемите приятели

Изследвания установили, че младежите, които измислят въображаеми приятели, са по-социално осъзнати от тези, които нямат въображаем другар. Така например децата с въображаеми приятели могат да се поставят в „обувките на други хора” по-добре от техните връстници, които не са си създали въображаем приятел. Това означава, че те могат да разберат по-лесно факта, че другите хора могат да виждат нещата по-различно от тях и съответно това би могло да им е полезно в определени социални ситуации.

 

Други проучвания установили, че децата с въображаеми приятели се фокусират повече върху същността на другите, отколкото върху външния им вид. Например, изследванията показват, че тези деца са склонни да говорят повече за личностни характеристики, отколкото за визуални такива, когато описват реалните си приятели. Доказано е също, че те имат по-добро разбиране за себе си и че разбират факта, че мислите им не могат да „изтичат” от ума им - нещо, което децата като цяло са склонни да разберат трудно.

 

Някои изследвания установяват, че децата с въображаеми приятели също така са по-креативни от останалите. С всички тези предимства, обаче, е трудно да се прецени с точност дали въображаемите приятели всъщност правят децата по-креативни или децата, които са като цяло по-творчески и социално осъзнати, са по-склонни да имат такива приятели. Въпреки това изглежда, че играта с въображаем приятел, с течение на времето, ще засили още повече социалните способности на детето, дори ако те са добри по начало.

 

Въображаемите приятели могат да облекчат самотата

Това са все открития, които сочат за положителни социални и емоционални развития, които имат важна цел в детството. Като пораставаме, обикновено имаме повече свобода да си създадем нови приятели и да прекарваме по-малко време сами. Също така, започваме да разбираме света на общуването много по-добре. Въпреки че повечето деца след няколко години спират да играят с въображаеми приятели, някои все пак продължават да прекарват време с тях. Доказано е, че положителните страни от това да имаш въображаеми приятели в детството, продължават и в по-късна възраст. Така е установено, че юношите с проблемно поведение, които имат въображаеми приятели, имат по-добри умения за приспособяване и справяне с предизвикателствата от тези без.

 

Възрастните също могат да имат въображаеми приятели, въпреки че това е рядко явление. Някои дори твърдят, че писателите имат въображаеми приятели в лицето на своите герои, защото правят неща, които авторите не са очаквали при писането и които помагат на героя да си създаде собствени истории.

 

Ролята на родителите

Родителите често се чудят как да подходят към въображаемия приятел на децата. Доказателства сочат, че най-доброто нещо, е да приемете въображаемия другар и да се присъедините към детето.

 

Например, ако детето ви играе с приятеля си преди вечеря, може да предложите да сложите прибори на масата и за него. Родителите на деца с въображаеми приятели, всъщност, са по-добри в описването на играта на децата си, отколкото родителите на деца, които нямат такива, което предполага, че първите са вероятно в по-голяма степен запознати с поведението на децата им.

 

Не е рядкост обаче, да имаш въображаем приятел, който не играе добре. Например, някои въображаеми приятели не споделят играчките или не правят това, което детето поиска, докато други могат да му говорят и лоши неща. В тези случаи е полезно родителят да изслуша какво казва детето за приятеля си и заедно с детето да отстранят проблема. Въпреки че тези приятели може да не изглеждат полезни, всъщност те помагат на детето да разбере социалния си свят по същия начин както въображаемите приятели, които се държат добре.

 

Разбира се, в някои редки случаи, родителите трябва да са обезпокоени от въображаемите другари, например, когато детето смята, че приятелят им всъщност е истински. Повечето деца с въображаеми приятели разбират разликата между собствената си фантазия и реалността. Така, че в голямото мнозинство от случаите невидимите приятели са само още един пример за невероятните способности на детското въображение - и то такъв, който реално може да им бъде полезен.

Превод за Център за детско развитие "Малки чудеса": Веляна Салмова
Източник: https://theconversation.com