гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Малтретираните деца показват същата мозъчна активност като сражаващи се войници

Малтретираните деца показват същата мозъчна активност като сражаващи се войници

Петък, 07 Август 2020

Деца, изложени на насилие в семейството, демонстрират същия тип мозъчна дейност като войниците, участващи в сражение, показва ново изследване.

 

Учените от Лондонския университетски колеж (UCL) и Центъра „Ана Фройд“ проведоха първото мозъчно изследване с ядрено-магнитен резонанс, проучващо въздействието на физическото и домашно насилие върху деца. Изследването показва, че при децата, изложени на насилие в семейството, е налице увеличена мозъчна активност в две конкретни области на мозъка (в предната инсула и амигдалата), когато им се показват изображения на гневни лица.

 

Предишни мозъчни изследвания с ядрено-магнитен резонанс, проведени върху войници, изложени на бойно насилие, показват същия тип засилена активност в тези две зони на мозъка, които са свързани с разпознаването на заплаха. Авторите на изследването предполагат, че както малтретираните деца, така и войниците, вероятно са се адаптирали и са развили чувство за „свръх-бдителност“ за опасности в заобикалящата ги среда.

 

Предната инсула и амигдалата, обаче, са и зоните в мозъка, свързани с тревожните разстройства. Невралната адаптация в тези области може да обясни защо децата, изложени на насилие в семейството, са по-застрашени да развият проблеми тип тревожност, на по-късен етап в живота си.

 

Д-р Имън МакКрори, водещ автор на изследването и член на Факултета по психология и езикови науки и Центъра „Ана Фройд“, казва: „Едва сега започваме да разбираме как насилието върху деца влияе върху функционирането на емоционалните системи в мозъка. Това изследване е важно, тъй като за първи път ни дава поглед към това, как зони в детския мозък могат да се адаптират към ранните изживявания на насилие в дома.“

 

Д-р МакКрори добавя: „Всички деца, участвали в проучването, бяха здрави, нито едно от тях не страдаше от психично заболяване или проблеми. Изследването показва, че излагането на насилие в семейството е свързано с промяна в мозъчната дейност при липса на психиатрични симптоми, и че тези промени могат да представляват скрит неврален рисков фактор. Смятаме, че тези промени са вероятно адаптивни за детето в краткосрочен план, но дългосрочно могат да доведат до увеличен риск.“

 

Изследването, публикувано в списанието Current Biology, сканира мозъците на 43 деца с помощта на функционален ядрено-магнитен резонанс. 20 от децата, изложени на документирано насилие в дома, биват сравнени с 23 свои връстници, които не са били подложени на семейно насилие. Средната възраст на малтретираните деца е 12 години и всички са документирани при социалните служби в Лондон.

Докато децата са в скенера, те виждат снимки на мъжки и женски лица с тъжни, спокойни или гневни изражения. Децата трябва единствено да разпознаят, дали лицето е на мъж или жена – обработването на емоцията и изражението е нещо второстепенно и странично. Децата, изживели домашно насилие, показват по-голяма мозъчна активност в предната инсула и амигдалата, когато виждат гневните лица.

 

Професор Питър Фонаги, главен изпълнителен директор на Центъра „Ана Фройд“ и професор по психология в UCL, казва: „Революционното изследване на д-р МакКрори е безспорно важна стъпка, то показва колко разрушителни могат да бъдат последствията от насилието върху деца. Неговите потресаващи резултати потвърждават, че този тип изживявания оказват травматизиращо влияние върху развитието на мозъка.“

 

Професор Фонаги добавя: „Това проучване би трябвало да даде импулс на клиничните и социални работници да удвоят усилията си да предпазят децата от насилие. Освен че ни помагат да разберем по-добре последиците от малтретирането на деца, тези разкрития са и вдъхновение да се разработят нови ефективни стратегии за лечение, за да се защитят децата от последиците на малтретирането.“

 

Д-р МакКрори казва: „Макар да знаем, че малтретирането е един от най-силните рискови фактори, свързани с тревожността и депресията, сравнително малко се знае за това как насилието „влиза под кожата“ и усилва по-късно уязвимостта на детето. Следващата стъпка е да опитаме да разберем колко стабилни са тези промени. Не всяко дете, изложено на насилие в семейството, развива проблеми с психичното здраве; много от тях се възстановяват и водят успешен живот. Искаме да научим много повече за тези механизми, които помагат на някои деца да станат устойчиви.“

 

Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Маргарита Тенева
Източник: https://www.sciencedaily.com