гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Семействата имат нужда от информация, за да полагат адекватни грижи за детето си

Семействата имат нужда от информация, за да полагат адекватни грижи за детето си

Събота, 11 Ноември 2017

През 2013 г. забременях спонтанно. До 25 г.с всичко вървеше нормално. При втората фетална морфология установиха многоводие. Не обърнаха особено внимание. Около 28 седмица започнаха контракции и така в края на 29 г.с ме приеха в болница за задържане с 1.5 см разкритие. На 12.04 през нощта изтекоха водите и по спешност бях приета в МД. Синът ми се роди в 30 г.с с тегло 1550 гр. Първите 24 часа нямах никаква информация за него. При посещението в неонатологията чух само " Какво искате да знаете ? Не виждате ли, че ако му дръпна тръбите ще умре?!? ". През седемте дни престой в болницата едва намирах информация за състоянието му. Нямах идея какво е преждевременно раждане, причини, последици. Единствената информация намирах в страницата на фондацията. Така намерих и групата еъв фейсбук, където единствено намирах
информация и подкрепа. Синът ми прекара 42 дни в отделението, 17 от тях на апаратна вентилация. Мъжът ми се затвори в себе си и го крепеше единствено ходенето на работа. Мен - часовете за получаване на сведения. Напазарувахме за бебето едва в деня, в който казаха, че ще го изпишат. Никой от нас не смееше да издаде на глас опасенията си, че може никога да не го приберем от там. На изписването ни връчиха един малък вързоп и ни изпратиха по живо по здраво без обяснения как се гледа недоносено бебе, има ли специфики и т.н. Връчиха ни епикриза да си четем и така. Едва от нея разбрахме какви прегледи трябва да мине детето. При изписването му имаше сукателен рефлекс, но нямаше сили да засуче. Аз нямах идея какво правя и така минахме на АМ. Не е пресилено да кажа, че успях да си отгледам детето с помощта на подкрепата и съветите на майките от групата във фб. С тях си сверявах часовника за прегледи, специалисти и развитие. На 6 м. поставиха на детето диагноза ДЦП. Въпреки огромното ни желание за второ дете и двамата изпитвахме страх, че този ужас може да се повтори. Въпреки изминалите почти 3
години при втората ми бременност се видя, че и двамата не сме преживяли стреса и ужаса от преждевременното раждане. Брояхме седмиците до термин и мълчаливо се поздравявахме, че е минала още една. Всяка вечер двамата будувахме от страх да не се наложи да тръгнем за
болницата. За детето се налагаше да се лутаме из цяла София в търсене на специалисти имащи опит с недоносени деца. В крайна сметка отново благодарение на фондацията успявахме да полагаме адекватни грижи за детето си.

Поздрави Албена Дойнова, 
майка на Петър, роден в 30 г.с., 1550 грама

albena 2albena 3