гр. София, бул. Патриарх Евтимий 66, вх. В, ет. 1
тел. 0887 545 446

Братята и сестрите на деца със специални нужди също имат специални нужди

Братята и сестрите на деца със специални нужди също имат специални нужди

Петък, 24 Ноември 2017

Братята и сестрите на деца със специални нужди също имат специални нужди

Автор: Мари Носал

Размишлявайки върху опита ми с братя и сестри на деца със специални нужди, както в професионалния ми живот, така и в моето собствено семейство, се чувствам длъжна да разкажа за по-различните семейни динамики, които възникват.

Братята и сестрите на деца със специални нужди често пъти трябва да се справят с разнообразни емоции и преживявания, с които типичните семейства никога не се сблъскват. Преживяванията им обаче не предопределят нещастна съдба в бъдеще. Ако им се окаже подкрепа, внимание и разбиране, тези деца често пъти порастват като емпатични и внимателни възрастни хора, които проактивно се борят за онези, които не могат да се борят за себе си.

За да могат братята и сестрите на деца със специални нужди да пораснат, изграждайки позитивна самостоятелност, са нужни някои базови съставки. Те трябва да получават редовни „дози“ приемане, похвала, подкрепа, любов и най-важното: някой, който да е готов да ги изслуша винаги, в неутрална и неосъждаща обстановка.

Спомням си един разговор, който проведох преди време с най-големия ми син. Трудностите в обучението могат да са истинско предизвикателство и да изискват влагането на повече енергия в детето, а това създава проблеми с братчето или сестричето, което няма такива. Изпитвах толкова много вина. Когато насърчавахме и аплодирахме нашето детенце със специални нужди и му помагахме при затруднение, винаги се тревожехме, че пренебрегваме брат му. Когато подкрепяхме брат му и го насърчавахме, чувствахме, че сякаш пренебрегваме по-малкото си дете.
Балансът в подкрепянето и на двете деца и посрещането на нуждите им е труден. Този разговор с по-големият ми син засили осъзнаването ми на факта, че децата, които се развиват по типичен начин и които имат брат или сестра със специални нужди... също имат спецаилни нужди. Той каза: „Мамо, осъзнаваш ли, че ти и татко говорите много за брат ми? Може ли да поговорим за нещо друго, за разнообразие?“

Отговорът ми беше: „Толкова съжалявам. Понякога мама и татко се тревожат за бъдещето на брат ти. И знаем, че всичко с теб ще е наред. Но това не е оправдание; обичаме и двама ви и се гордеем с талантите и прекрасния характер, които и двамата имате. Синко, направи ми една услуга. Ако започна да говоря прекалено много за брат ти, би ли ми напомнил да спра?“ Този отговор задоволи сина ми, а аз спазих обещанието си.

Това, което направих, беше да отчета притесненията на сина ми като важни. Създадох стил на комуникация, който помага на децата ни свободно да комуникират и да изразяват притеснения или мисли без страх от осъждане или наказание. Като родител трябва да призная, че също съм правила грешки.

Това ми напомни за деликатната нишка, изтъкана от несигурност и вина, която родителите на деца със специални нужди и на такива без внимават да не скъсат ежедневно.

Преди години в моята училищна програма бяха записани братче и сестриче. По-голямото дете, момченце на десет години, имаше забавено развитие и коефициент на интелигентност 65. По-малката му сестра беше на седем и се развиваше по типичен начин. Динамиката, която често се наблюдава между братя и сестри с различен тип развитие, се прояви и тук. Малкото момиченце се държеше като родител с брат си, непрекъснато се намесваше, за да говори вместо него и да се грижи за него. Работейки с това момче, аз постепенно видях уменията, които той притежаваше.

Когато малката сестра се опитваше да се грижи за брат си, например да му налива нещо за пиене, да говори вместо него, когато той не може, и други подобни, аз успокоявах тревогите й, като я уверявах, че аз ще се погрижа за него. Целта ми беше да позволя на това дете да бъде точно това, което е: дете. С поведението си аз й вдъхвах увереност, че аз съм възрастният тук и че е моя работа да се погрижа за него, а не нейна.

Докато съставях домашна работа по правопис на брат й, тя се опита да я направи вместо него. Аз я спрях и накарах брат й да напише една от думите на бялата дъска, така че сестра му да може сама да види уменията му. Така братчето със специални нужди получи увереността да изследва възможностите си, а по-малката му сестра разбра, че няма нужда да играе ролята на втори родител за него. И така всеки път, когато тя опитваше да се грижи за по-големия си брат, аз я насърчавах да отиде да си играе с останалите деца.

Въпреки че детето с типично развитие понякога може да помага на братчето или сестричето си със специални нужди – например, да го гледа докато родителите правят вечеря, говорят по телефона или си вземат душ – то не трябва да бъде окуражавано да влиза в ролята на родителска фигура. То също е дете и има нужда от родителска подкрепа, свободата да играе и още много неща. Казано просто, не е здравословно да се очаква от брат или сестра да бъде родител на другото дете със специални нужди и да пораства преждевременно. Важно е децата с типично развитие да се чувстват комфортно и да им се позволи да имат детство.

Ако поставите прекалено много очаквания към децата с типично развитие, те могат да развият омраза към братята или сестрите си със специални нужди. Растейки с тях, децата с типично развитие могат да се превърнат в перфекционисти. Нереалистичните очаквания, които развиват, могат да причинят тревожни разстройства. Напомняйте на децата с типично развитие, че се гордеете с тях, отбелязвайте успехите им и ги подкрепяйте, когато чувстват че са се провалили (независимо дали е вярно или не).

При децата с типично развитие възниква огромен набор емоции. Те могат да развият нещо подобно на „вина на оцелелия“. Детето може да изпитва вина за това, че братчето или сестричето им имат проблеми, а те не. Може да се чувства виновно, че понякога се срамува от състоянието на братчето или сестричето си, особено когато му гостуват приятели. Говорете с детето си и го уверете, че може да разговаря с вас за негативните, а и за положителните си емоции в неосъждаща обстановка.

Ако децата повярват, че не могат да говорят с вас за негативните аспекти от живота си, защото това ще ви натовари, те ще ви споделят само положителни неща. Това поведение също е нездравословно, защото те селективно потискат това, което считат за своя „лоша страна“, а това е много вредно за емоционалното им здраве. Никое малко дете не трябва да се опитва да предпазва родителите си от стрес, независимо дали е със специални нужди или не. Родителите няма да са наоколо винаги.

Децата със специални нужди един ден ще пораснат.
Децата с типично развитие също ще пораснат и е от изключителна важност да не бъдат принуждавани да остават на заден план заради братчето или сестричето си със специални нужди. Позволете на детето си с типично развитие свободата да живее собствения си живот като възрастен, а не да се превръща в пазач на брат си или сестра си и да остави собствените си мечти. Потърсете групи за възрастни със специални нужди, групи за подкрепа на родители и терапевти за братя и сестри и семейства със специални нужди. Вие също имате нужда от подкрепа.

Опитайте да обясните на децата с типично развитие по достъпен начин какво точно представлява диагнозата на братчето или сестричето им. Напомнете им, че въпреки, че то се нуждае от повече внимание, вие обичате типично развиващото се дете също толкова много. Отбелязвайте постиженията им. Най-вече им напомняйте, че като родител винаги ще подкрепяте всичките си деца. Наблегнете на факта, че обичате всичките си деца заради различни индивидуални неща, но обичате всички.
Давайте на типично развиващото се дете малки отговорности спрямо детето със специални нужди, за да се чувстват включени. Ключово тук е отговорностите да са малки. Всяко дете заслужава детство.
Да се грижиш за дете със специални ну
жди и да подкрепяш и останалите членове на семейството е трудно за балансиране. Това е една от най-трудните задачи в света. Помнете, че можете да се справите. По-силни и по-знаещи сте, отколкото си мислите. Не подценявайте уменията си. Родителите на деца със специални нужди са преминали най-тежкото обучение в света. Те имат доктурантура от университета по тежки удари. Бъдете силни и дръжте главата си високо вдигната.

Аз съм публикуван автор и основният ми фокус са аутизмът и синдромът на Аспергер. Имам публикувани статии за деца със специални нужди в няколко списания. Занимавам се с публични лекции и провеждам обучения, свързани с ранното детско развитие, и помагам на родителите да разберат повече за аутизма и синдрома на Аспергер.

Искам преживяанията и предизвикателствата в моя живот да бъдат използвани продуктивно като инструмент за учене от другите родители. Когато синът ми беше диагностициран с Аспергер преди повече от десет години, това беше странна дума сред много родители и професионалисти. Борих се за помощ и никога не се предадох. Чрез книгите си искам да помогна на родителите да не чувстват, че вървят в тъмното, че са сами. Искам да ги подкрепя и да им покажа светлината в края на тунела. Вярвам, че всички трябва да работим като екип, за да осигурим успеха на едно дете със специални нужди.

Източник: https://www.linkedin.com/pulse/siblings-special-needs-children-have-too-mari-nosal-m-ed-cece/

Превод: Цветомира Панчева

Семеен център „Малки чудеса“ предлага група за подкрепа на братя и сестри на деца с увреждания.http://chudesa.bg/bg/uslugi/%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0/grupi-za-podkrepa-na-bratia-i-sestri.html

Групата ще започне да работи при минимум 5 записани деца. За записвания: http://chudesa.bg/bg/zapazi-chas.html или на телефон: +359887545446