гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Истина или мит? 10 твърдения за детското езиково-говорно развитие

Истина или мит? 10 твърдения за детското езиково-говорно развитие

Вторник, 05 Декември 2017

 

Истина или мит?
10 твърдения за детското езиково-говорно развитие

Автор: Лорън Лаури
Превод: Маргарита Габровска

Настоящият текст е преведен и се разпространява със съгласието на The Hanen Centre, Канада.

Чудили ли сте се някога дали момчетата наистина проговарят по-късно от момичетата? Или, дали за детето е объркващо, ако общувате с него на два езика? Или, когато баба каже, че заради биберона, детето ще развие говорни проблеми по-късно, може ли да й се вярва?

В този текст ще откриете някои от най-разпространените твърдения по отношение на развитието на детската реч, които ще бъдат потвърдени или отхвърлени с помощта на актуални научни изследвания от областта.

1. Никога не трябва да общувате с бебето на "бебешки език"
-> Мит

"Бебшкият език" е сред най-разпознаваемите речеви модели, които възрастните използват за общуване с бебетата. Бебешкият говор е характерен с по-високо от нормалното и по-разнообразно звучене, по-бавен темп на говорене, по-прост речник, множество повторения, интонационно акцентиране на важни думи и прекомерна, позитивна лицева експресия.

Установено е, че бебетата предпочитат "бебешки език", тъй като им помага да обръщат по-голямо внимание на речта, особено при наличие на фонов шум [1]. "Бебешкият говор" помага на бебетата да разберат по-лесно как работи езикът и кои думи са най-важни в контекста на цялото изказване [2]. Този говор им помага в разбирането на значението на думите, а в последствие - в проговарянето [3]. Ето защо не се страхувайте да използвате бебешки език с бебето си, това му помага да свикне с общуването и да разбира това, което му казвате [4].

2. Говоренето в "телеграфен" стил улеснява развитието на детския говор
-> Мит

Телеграфната реч включва използването само на съдържателни думи с малко или никаква граматика, пример за телеграфна реч е "Къде палтото?" вместо "Къде ти е палтото?". Някои хора вярват, че телеграфната реч помага в проговарянето на детето, тъй като насочва вниманието му само към важните думи в изречението. Експертите, от друга страна, не са съгласни с това.

Според д-р Марк Фей [5], професор в Университета на Канзас, Катедра по слух и говор, телеграфната реч може да попречи на децата в процеса на усвояване на граматиката, както и на значението на някои думи.

Затова, когато използвате "бебешки език", бъдете сигурни, че изказванията ви са граматически верни. Опитвайте се да използвате кратки, прости фрази и изречения с коректна граматическа конструкция. Добра проверка за правилния строеж на фразата е да си представите дали бихте използвали същата при разговор с възрастен. Ако отговорът е отрицателен, то най-вероятно фразата е в телеграфен стил.

3. Употребата на "образователни" продукти като DVD или флаш карти стимулира езиковото развитие
-> Мит

Закупуването на специални продукти, продавани като "образователни", може да бъде изкушаващо, тези продукти обаче не са непременно ефективни в подпомагането на децата в усвояване на общуването.

Бебешки DVD - през последните години на пазара се появиха редица DVD-занимания, насочени към стимулиране на развитието, включително и езиковто, на бебета и малки деца. Изследвания на съдържанието на тези DVD-та обаче до момента не е представило доказателства, че този подход подпомага езиковото развитие на децата. В действителност, тези DVD-та дори биха могли да се превърнат в причина за по-оскъден речников запас сред деца, прекараващи повече време в гледането им. [6]

Флаш карти - научаването на нова дума от флаш карта учи детето да назовава конкретно изображение чрез конкретна дума. Това обаче не означава, че детето ще разбере пълния смисъл на думата или как да я използва по подходящ начин в ситуации от реалния живот. Новата лексика трябва да се усвоява чрез значими взаимодействия по време на ежедневното общуване, изисква се многократно повторение преди думата да стане активна част от речника на детето. Д-р Роберта Голинкоф, съавтор на "Айнщайн никога не е използва флаш карти: Как учат децата и защо трябва да играят повече и да наизустяват по-малко", обяснява, че "бебетата учат най-добре, когато си взаимодействат чрез игра с обгрижващите възрастни" и дава съвет на родителите по отношение на образователните продукти: "Запазете си парите! Играйте с децата си!" [7].

 

4. Използването на биберон води до езиково-говорни нарушения
-> Неясно

Продължителната употреба на биберон се е свързвала с проблеми със зъбите [8] и по-чести ушни инфекции [9], като и двете биха могли да имат отрицателно въздействие върху речта и усвояването на езика. Въпреки това, няколко скорошни изследвания върху артикулацията на деца, които дълго са използвали биберон, показват различни резултати. Едно от изследванията показва, че няма разлика в речта на децата, използвали биберон по-дълго, в сравнение с децата, които са го използвали малко или изобщо [10], През 2010 г. друго проучване установява, че шансовете за говорно нарушение при деца, използвали биберон в продължение на 3 и повече години и деца, смучещи пръстите си по-дълго, са значително по-големи [11].

Въпреки липсата на еднозначен отговор, повечето специалисти се съгласяват, че биберонът препятства "бърборенето", гукане, имитации и пълноценно участие в общуването [12]. Ето защо логопедите често препоръчват избягване на продължителната употреба на биберон [13].

5. Вторите и третите деца в семейството проговарят по-късно, защото по-големите деца говорят вместо тях
-> Мит

Редица проучвания показват, че езиковото развитие и умения при първородните деца са аналогични с тези при следващите деца. Някои изследвания дори показват по-добри умения за общуване и употреба на местоимения при вторите и трети деца [14]. Едно проучване показва, че първородните деца достигат първите си 50 думи по-рано, но след този момент езиковите умения между децата се изравняват [15]. Следователно, независимо, че по-големи деца често прекъсват изказванията на по-малките и говорят вместо тях, това не изглежда да има негативен ефект върху развитието на речта при по-малкото дете.

6. Момчетата проговарят по-късно от момичетата
-> Истина

Вярно е, че момчетата продуцират първите си думи и изречения по-късно от момичетата. Въпреки това, тези различия са въпрос на няколко месеца наваксване. Има нормално граници, в които децата придобиват определени езикови умения. "Момичетата придобиват тези езикови умения по-скоро от момчетата, но и двете групи попадат в нормалните граници за дадената възраст.", според изследователите Seyda Özçalskan и Susan Goldin-Meadow (2010). В този смисъл, момчетата не изостават в езикото си развитие, просто се движат малко след момичетата. Затова, ако малкото момче изостава значително в развитието на речта и уменията за общуване, не го отдавайте на пола му, може би детето има нужда от логопедична подкрепа.

7. Момчетата страдат от забавено езиково-говорно развитие по-често от момичетата
-> Истина

Броят на момчетата, страдащи от езиково-говорни нарушения, определено е по-голям от този на момичетата. Съотношението на момчета, страдащи от комуникативни нарушения, в сравнения с момичета е от 2:1 до 3:1 [16]. Честотата на състояния от аутистичния спектър при момчета също е по-голяма от тази при момичета [17].

8. Близнаците са в по-голям риск от забавено езиково развитие
-> Истина

При преглед на изследване върху развитието на близнаци Карън Торп обобщава следното в статия от 2006 г.:
- при близнаците, в частност при момчетата, съществува по-голяма вероятност за наличие на забавено езиково развитие
- забавянето в езиковото развитие обикновено е леко и се компенсира в голяма степен към средата на детството
- има големи различия между езиковите постижения сред близнаците [18].
В заключение, не всички близнаци показват забавяне в езиковото развитие, но определено са в по-голям риск от останалите деца.

9. Децата, проговарящи по-късно, които иначе се развиват нормално, винаги "настигат" другите деца на тяхната възраст
-> Мит

Проучвания показват, че около 40-50% от късно проговарящите деца не могат да компенсират изоставането сами. Децата, които проговарят късно и използват малко или никакви жестове, са в по-голям риск от забавяне в езиковото развитие, което не биха могли да компенсират сами [20]. Дори да изглежда, че късно провоговорилото дете е "настигнало" връстниците си, все още е възможно да срещне трудности в усвояването на писмения език [21]. Ако имате притеснения относно говорното развитие на детето ви, не слушайте хората, които ви казват "изчакай да видиш", потърсете консултация с логопед. Колкото по-рано детето получи помощ, толкова по-добра би била прогнозата и толкова по-бързо ще "настигне" връстниците си.

10. Усвояването на два езика едновременно (билингвизъм) води до забавяне в езиковото развитие при малките деца
-> Мит

Децата, усвояващи два езика едновременно, ще преминат през едни и същи етапи на развитие за всеки от езиците и то, в общи линии, за същото време, за което друго дете би усвоило един език [22]. Възможно е речникът на детето за всеки от езиците да бъде по малък, ако го разглеждаме изолирано, но взети заедно, речниковите запаси от двата езика се равнявт на този на дете, владеещо само един език [23]. Малките деца, учещи два езика едновременно, често смесват граматика и думите, образувайки смесени изречения. Това е напълно нормално и не означава, че детето се затруднява в усвояването на езиците. Възможно е да има действителни ползи от билингвизма при малките деца, а именно - развитие на много добри металингвистични умения (способността да се мисли за езика) и добро развитие на когнитивните умения (напр. вниманието) [24].

Литература:

1. Werker, Pegg & McLeod, 1994; Colombo, Frick, Ryther, Coldren, & Mitchell, 1995.

2. Fernald, A., Mazzie, C. (1991). Prosody and focus in speech to infants and adults. Developmental Psychology, 27(2), 209-221.

3. Colombo, J., Frick, J.E., Ryther, J.S., Coldren, J.T., Mitchell, D.W. (1995). Infants’ detection of analogs of ‘‘motherese’’ in noise. Merrill-Palmer Quarterly, 41(1), 104-113.

4. Weppelman, T., Bostow, A., Schiffer, R., Elbert-Perez, E., Newman, R. (2003). Children’s use of the prosodic characteristics of infant-directed speech. Language & Communication, 23, 63-80.

5. Fey, M. (2008) The (mis-)use of telegraphic input in child language intervention. Revista de Logopedia, Foniatría y Audiología 2008, Vol. 28, No. 4, 218-230

6. University of Washington. (2007, August 7). Baby DVDs, Videos May Hinder, Not Help, Infants’ Language Development. Retrieved from http://www.washington.edu/alumni/uwnewslinks/200709/videos.html

7. Golinkoff, R. WebMD Live Events Transcript “Baby Talk: Communicating with Your Child - 10/2/2003”, medicinenet.com

8. American Academy of Pediatric Dentistry, 2003.

9. Niemelä M, Uhari M, Möttönen M. (1995). “A pacifier increases the risk of recurrent acute otitis media in children in day care centers.” Pediatrics 5 Pt 1, 884-8.

10. Shotts, L., McDaniel, M., Neeley, R. (2008). The Impact of Prolonged Pacifier Use on Speech Articulation: A Preliminary Investigation. Contemporary Issues In Communication Sciences and Disorders, 35, 72-75.

11. Barbosa, C., Vasquez, S., Parada, M., Velez Gonzalez, J.C., Jackson, C., Yanez, N.D., Gelaye, B., & Fitzpatrick, A. (2009). The relationship of bottle feeding and other sucking behaviors with speech disorder in Patagonian preschoolers. BMC Pediatrics 9:66

12. Rovers, M., Numans, M., Langenbach, E., Grobbee, D., Verheij, T., Schilder, A.(2008). Is pacifier use a risk factor for acute otitis media? A dynamic cohort study. Fam Pract. 25(4):233-6

13. Adair, S. (2003). Pacifier Use in Children: A Review of Recent Literature. Pediatric Dentistry, 25: 449-458.

14. Oshima-Takane, Y., Goodz, E., Derevensky, J. (1996). Birth Order Effects on Early Language Development: Do Second Born Children Learn from Overheard Speech? Child Development. 67; 2: 621-634; Erika Hoff-Ginsberg (1998). The relation of birth order and socioeconomic status to children's language experience and language development.Applied Psycholinguistics, 19, pp 603-629.

15. Berglund, Eriksson M., and Westerlund M. (2005). Communicative skills in relation to gender, birth order, childcare and socioeconomic status in 18-month-old children. Scandinavian Journal of Psychology, 46, 485-491.

16. Choudhury, N., & Benasich, A. (2003). A family aggregation study: the influence of family history and other risk factors on language development. Journal of Speech, Language, and Hearing Research, 46(2) 261.

17. Autism Society of Canada website: www.autismsocietycanada.ca

18. Thorpe, K. (2006). Twin children's language development. Early Human Development, 82(6), 387-395.

19. Paul, R. (1991). Profiles of Toddlers With Slow Expressive Language Development. Topics in Language Disorders,11(4): 1-13.

20. Özçalskan, S., & Goldin-Meadow, S. (2010). Sex differences in language first appear in gesture. Developmental Science, 13(5), 752-760.

21. Rescorla, L. (2005). Age 13 Language and Reading Outcomes in Late-Talking Toddlers. Journal of Speech, Language, and Hearing Research, 48(2): 459-472.

22. American Speech-Language-Hearing Association website, “Learning Two Languages” & “Acquiring English as a Second Language What's "Normal," What's Not”, asha.org

23. Marchman, V., Fernald, A., & Hurtado, N. (2010). How vocabulary size in two languages relates to efficiency in spoken word recognition by young Spanish-English bilinguals. J. Child Lang., 37, 817-840.

24. Genesee, F. (2009). Early childhood bilingualism: Perils and possibilities. Journal of Applied Research on Learning, Vol. 2, Special Issue, Article 2.