гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Ролята на бащите върху развитието на изпълнителната функция при малките деца?

Ролята на бащите върху развитието на изпълнителната функция при малките деца?

Вторник, 23 Март 2021

Ключови умения за учене и критерии за училищна подготовка


Когато бащата подкрепя самостоятелността на своето дете в първите му години, то вероятно ще покаже по-добри когнитивни умения на петгодишна възраст и следователно ще е по-подготвено за училище.


Начинът на взаимодействие с бащата е важен за изпълнителната функция на малките деца. Той е ключов компонент за ранното детско развитие на когнитивните умения и добър индикатор за готовност за започване на училище. Ново проучване показва, че когато бащите подкрепят самостоятелността на тригодишните, а не контролират всяко тяхно действие, децата е твърде вероятно да покажат по-добро изпълнение на различни дейности, свързани с училищната подготовка.


Препоръчително е да се обръща повече внимание на уменията на бащите в първите години от родителството, за да се подпомогнат по-добри образователни резултати в бъдеще.


Предходни анализи също са доказали връзката между изпълнителната функция на децата и начина на отглеждането им, подкрепящ самостоятелността. Те обаче се фокусират почти изцяло върху майките и тяхната роля. Това е причината за повишаващия се интерес през последните години относно изследване на ролите на бащите в родителството. Например, проследява се как самостоятелността се поощрява по време на игра – показване и научаване на детето как да контролира състоянията си на силно вълнение и как игрите подпомагат когнитивните способности.


Дефиницията на изпълнителната функция се обобщава като набор от мисловни умения, които помагат на хората да контролират своите действия и мисли – влияе основно на способността на детето да учи нови неща. Тя спомага за стоенето неподвижно, съсредоточаването върху учителя и способността да не се отказват от трудни задачи. Тези умения са по-важни за успеха в предучилищна възраст, отколкото езиковите и математическите знания. Добрата изпълнителна функция в ранното детство е фактор за бъдещи образователни постижения, богатство, здраве, ниска престъпност. Тя обяснява част от различията между деца от семейства с по-ниски доходи и тези с по-високи.


Насърчаването на самостоятелността се определя като „насоки, които подкрепят чувството за компетентност на детето и му позволяват да използва собствените си умения, за да има контрол над поетите задачи и да се бори за разрешаването им“. Възрастните, подкрепящи този подход

„трябва да уважават темпото на детето, да организират такива задачи, в които то ще успее, като предоставят нужната помощ, спрямо текущите му умения“.


В конкретното проучване участват 89 двойки баща – дете, които са оценени два пъти – веднъж когато детето е било на 3 години и когато е навършило 5 години. Ключовият критерий е именно изпълнителната функция на подрастващите. За петгодишните тя бива разширена, като допълнително са се анализирали грамотността и смятането и по този начин се образува определяне на „училищна готовност“. Изследвано е как децата се справят с аритметични задачи и такива с думи, сложни упражнения за сортиране на карти, как изпълняват играта „Саймън каза“ и колко добре са се справили с устояването на желанието за отваряне на подарък, оставен при тях за неопределено време.


Взаимодействието между баща и дете е измерено по два начина. Първият включва пъзел, който е леко по-труден за детето и то не може да се справи само. Това се смята за традиционен критерий дали родителят окуражава самостоятелността или предпочита да контролира действията и ситуацията, като този метод е проектиран и в проучванията с майките.


За да се допълни изследването, се добавя допълнителен етап, а именно как баща и дете играят заедно във фитнес зала. На тяхно разположение са предоставени четири основни части от детска площадка, с които е трябвало да играят за 10 минути. Видео записите от залата са допълнително оценени спрямо това как бащите предлагат подобряване на игрите, колко са отзивчиви към идеите на детето, предоставят ли му стимули, ако то се отегчи, до каква степен забавлението е споделено и дали бащата провокира рискове или силно вълнение (чрез хвърляне, вдигане или гъделичкане), както и до колко самият баща е участвал в играта.


Три резултата са се проявили след анализирането на проучването и събраните данни.

Първо, както беше споменато и в предходните абзаци, има взаимовръзка между поощряването на самостоятелността при тригодишните и тяхната готовност за започване на училище на 5 години. С това се доказва, че бащите оказват значително влияние за развитието на когнитивните умения на децата в ранното им детство.


Второ, при по-ниска изпълнителна функция на децата, бащите са били по-склонни да контролират техните действия на тригодишна възраст и да ги свръхстимулират на 5 години. Това означава, че има двупосочна зависимост спрямо влиянието на бащите.


Трето, изследването е открило по-силна зависимост между изпълнителната функция на петгодишните деца и данните от игрите във фитнес залата, отколкото тази с упражнението с пъзела. Следователно се предполага, че ролята на това как родителите играят с децата си е била подценена.


Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Теодора Миленова
Източник: https://www.childandfamilyblog.com