гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Защитната сила на срамежливостта

Защитната сила на срамежливостта

Сряда, 07 Април 2021

Срамежливостта не е проблем, но ние се отнасяме към нея като такъв. Срамежливите деца понякога биват наричани груби или асоциални, особено когато реагират на хора, които се приближат твърде много, като се крият зад краката на родителите си, изплезват език, правят странни физиономии или дори отказват да кажат и дума, когато ги заговорят. Тъй като ние обикновено отдаваме висока почит на качества като независимост и социални умения, действията, свързани със срамежливост, особено при децата, остават крайно неразбрани. Срамежливостта не е проблем, който трябва да бъде решен, а е част от здравословното развитие, чиято цел е да се увери, че децата ни се доверяват на правилните хора.


Срамежливостта е инстинкт, който кара едно дете да се съпротивлява на близостта с хора, които са извън от неговия близък кръг. Децата не би трябвало да следват случайни хора и имат нужда да бъдат водени от тези, които са отговорни за тях. Срамежливостта затваря вратата към връзки, които се състезават с родителите за детското внимание и за насоките им, и държи децата вкъщи, където те са в безопасност и някой се грижи за тях.


Инстинктът за срамежливост се появява между 5 и 6-месечна възраст, когато децата започнат да се съпротивляват срещу непознати и да проявяват безпокойство при раздяла с родителите. Преди тази възраст те лесно могат да бъдат предавани от един човек на друг, докато мозъкът им развие способност да се фокусира върху връзката с хора, която най-добре отговаря на нуждите им. Когато детският мозък реши с кого да осъществи тази най-важна връзка, често детето автоматично започва да се противи на контакт с други. Единствените хора, които детето обикновено приема от този момент, са вече познати лица, към които вече изпитва привързаност.


Защо сме срамежливи?

Може би се чудите защо природата изобщо е създала инстинкта за срамежливост. За да разберем срамежливостта, трябва да знаем как тя защитава и предпазва най-голямата нужда на едно дете: нуждата от привързаност. Целта на срамежливостта е да затвори вратата към връзка с някои хора, за да изпъкнат по-ясно хората, към които сме привързани. Срамежливостта създава дълбочина в една връзка, позволявайки й да стане по-лична.


Когато малко дете проявява срамежливост спрямо други деца, родителите могат да се безпокоят, че детето им няма да намери приятели и да се социализира. Малките деца имат нужда от силни връзки с възрастни. Натискът за ранна социализация с връстници не следва науката за човешкото развитие, която ни казва, че децата първо трябва опознаят себе си, преди да могат да бъдат добри приятели на другите.


Вниманието на малките деца трябва да бъде насочено към техните лични мечти, желания, нужди и предпочитания, преди те да бъдат карани да се концентрират върху други хора. Срамежливостта спрямо други деца в ранните години задържа фокуса върху тяхното собствено развитие и спира достъпа до чужди истории, които могат да им попречат да създават свои лични такива.


Етикетът „срамежливо дете“ обикновено идва от възрастни, които не познават детето и от които то пази дистанция. Учителите на децата ми често отбелязваха колко тихи са те и бяха шокирани да чуят, че вкъщи са шумни и необуздани. Често не осъзнаваме, че децата внимават да не споделят себе си с когото и да било – срамежливостта им помага да са сигурни, че могат да се доверят на хората, пред които се разкриват.


Срамежливостта не е грешка. Тя е начинът, по който природата се уверява, че възрастните, които са отговорни за едно дете, имат най-голямо въздействие върху него. Най-голямата ни грешка е да се опитваме да подлъжем срамежливо дете да не следва инстинктите си – това го кара да се чувства неудобно със себе си. Това е опасно послание, което може да пренапише природните инстинкти, които направляват и предпазват децата. Истинският проблем е нашето нетърпение и неразбиране на срамежливостта.


Това не мина добре...

Съществуват много вредни реакции към срамежливостта и някои от тях предполагат, че с детето има някакъв проблем. Някои хора се опитват да насилят детето да общува, казвайки неща като „Гледай ме, когато говоря с теб.“ или „Какво ти има, че не можеш да кажеш‚ “Здравей‘“? Когато караме едно дете да общува насила и не зачитаме срамежливостта му, това може да доведе до обратна реакция или чувство на тревога у него.


Когато бяхме на обществени места с децата ми, беше неизбежно някой дружелюбен човек да ги заговори. Техните реакции варираха от викове да се махне до криене зад коленете ми или синът ми заставаше пред сестра си, за да я защити. Често ми се искаше да кажа на хората, че аз разбирам, че намеренията им са добри, но децата не са програмирани да се отпуснат лесно пред непознати и това си има много добра причина. Когато чужди хора прекрачват границите на малките деца и застрашават чувството им за собствено аз, това ги кара да се съпротивляват още повече на общуването с нови хора.


Неразбирането на ролята на срамежливостта може да създаде трудности за други членове на семейството, които искат да изградят връзка с детето. Ако баба или дядо не са виждали едно малко дете от дълго време, то може да се държи много срамежливо, когато дойдат на гости. Наранените чувства могат да бъдат последвани от коментари, че посещенията не са достатъчно чести. Решението е да помогнем на детето да създаде връзки, вместо да омаловажаваме срамежливостта му.


Колкото повече настояваме едно дете да говори, толкова повече то ще се съпротивлява и отказва да говори или споделя. Това се случва често в класната стая, когато едно дете се чувства принудено да говори, но няма силна връзка с хората, с които комуникира. Срамежливите деца често са определяни като неспокойни, а истината е, че им липсва връзка, която да ги извади от черупките им. Изграждането на връзка с възрастен не е задача на детето – възрастният човек трябва търпеливо да покани детето да изградят отношенията си.


Естествена трансформация

Така, както природата е създала инстинкт за срамежливост при децата, тя е осигурила и естественото му противодействие. Макар че инстинктът за отдръпване от другите може никога да не изчезне, едновременното желание за създаване на отношения с околните помага той да бъде неутрализиран.


Колкото повече едно дете се формира като човек, толкова повече то развива собствени идеи и желания, много от които включват общуване с другите. Ако детето обича да играе футбол и иска да участва в отбор, естествените инстинкти на срамежливост ще заемат задна позиция. Колкото повече едно дете обича да играе роли и да пее, толкова по-лесно неговият инстинкт за срамежливост ще бъде заглушен от нуждата да бъде видяно и чуто на сцената. Има много деца, които въпреки инстинкта да стоят далеч от околните, обявяват, че са готови за училище и смело се качват на автобуса за пръв път.


Решението на срамежливостта е здравословното развитие. Когато зависимостта на децата от възрастните намалее, желанието им да търсят компанията на други хора нараства. Колкото по-зрели стават те, толкова по-лесно става да се противопоставят и на чувството на срамежливост. Докато една част от детето иска да избегне контакт, друга част иска да се протегне към околните и да споделя преживявания с тях. Няма нужда ние да караме едно дете да излезе от черупката си – природата има план как да му помогне да го направи само.


Осъществяване на връзка със срамежливи деца

Когато разбирате целта на инстинктите за срамежливост, има по-малка вероятност да влошите нещата. Може да използвате следните стратегии:

  • Създайте връзки

Ключът към успеха е да използвате текущите връзки, за да формирате нови. Новите хора трябва да бъдат представени на едно срамежливо дете от някого, когото тo познава и на когото се доверява. Когато споделяме грижите за детето с други хора, не може да разчитаме на случайността, че детето и бавачката му ще се разбират.


Можем да подпомогнем формирането на връзка между дете и възрастен, като се фокусираме върху нещо общо помежду им и покажем на детето, че харесваме човека, когото му представяме. Когато детето забележи, че довереният възрастен одобрява бавачката, то няма да има нужда от чувството на срамежливост и ще е по-способно да следва и да осъществи връзка с новия човек.

 

  • Създайте преходни ритуали

Често повтаряни действия и установени практики могат да помогнат на едно дете да се чувства удобно и спокойно под нечия грижа. Когато ние поздравяваме бавачката им и оставяме повече време на детето да свикне, преди да тръгнем за работа, това може да му помогне да се почувства по-сигурно и спокойно с нея, знаейки какъв е планът за деня.


Директорката на детска градина, с която работя, беше много щастлива от новото пространство за оставяне и вземане на децата в градината. Един член на екипа винаги беше там да поздрави децата и да им помогне да приберат нещата си в шкафчетата си, да поздрави и изпрати родителите и да заведе децата до стаите им. Наличието на това специално място, което да подготви децата на установен ред, бяха изключително полезни. Служителите, родителите и децата влизаха лесно в ритъм при идване и напускане на градината.

 

  • Изграждайте мостове

Ако едно дете не иска да говори с вас, изчакайте, поговорете с родителя и покажете, че разбирате, че детето все още не е готово да ви каже „Здравей“.


Един ден отидохме с дъщеря ми в къщата на колега. Той се опита да я поздрави и я погледна в очите, надявайки се да получи усмивка. Когато беше посрещнат с поглед от типа „стой далеч от мен“, той каза: „Тя има чудесен инстинкт за срамежливост.“ и я остави на мира. Когато дъщеря ми ме видя да общувам с него и след като той показа разбиране, тя свали гарда си и последва примера ми.


Децата ни имат нужда да се чувстват сигурни с възрастните, които са отговорни да се грижат за тях. Това е начинът, по който природата ги спира да следват хора, към които те не са привързани. Ако нашите очаквания вървят в крачка с това, от което децата наистина се нуждаят, ние няма да гледаме на срамежливостта като на провал, а ще я разпознаем заради важната роля, която тя играе, позволявайки им да развиват своите ценности, отношения и чувство за самоличност с тяхното собствено темпо и под зоркия поглед на техните доверени.


Източник: http://macnamara.ca
Превод за Център за детско развитие "Малки чудеса": Мариета Стефанова